Роналд Рейгън
(1911-2004)
Роналд Рейгън - снимка Уикипедия
Роналд Уилсън Рейгън (Ronald Wilson Reagan) е 40-ят президент на Съединените щати (1981-1985 и 1985-1989), републиканец, 33-тия губернатор на щата Калифорния (1967—1975). Преди да навлезе в политиката е холивудски актьор и ръководител на Гилдията на киноактьорите, водещ на телевизионни и радиопредавания.
Роден е на 6 февруари 1911 година в Тампико, Илинойс. Роналд Рейгън е вторият син на католика и продавач Джон Джак Рейгън и Нели Уилсън, която е с шотландско–английски произход. Семейство Рейгън е със скромно финансово положение и често променя своето местожителство.
В училище Роналд проявява интерес към актьорското изкуство и спорта. На 15-годишна възраст става спасител на плажа в Диксън, Илинойс, където семейството живее дванадесет години. Момчето работи всяко лято в продължение на седем години и всяка седмица отделя по двадесет долара за да може да отиде да учи в колеж.
През 1932 година Рейгън завършва Еврика Колидж и се специализира в социология и икономика. Той не е блестящ ученик но през този период си създава много приятелства. В колежа е бил член на братството Тау Капа Ипсилон, ръководен организирането на студентското самоуправление, активно се занимавал със спорт и играел в студентския театър.
След завършване на колежа Рейгън става спортен коментатор (до 1937). Първоначално работи в малка радиостанция в Дейвънпорт, а след това в “Ен Би Си” в Де Мойн, Айова. Това са години на обучение, които по-късно ще му помогнат да спечели славата на “велик комуникатор”.
През 1937 година Роналд Рейгън осъществява своята мечта – започва да работи в киното и става актьор в Холивуд. Филмовото студио Warner Brothers му предлага първия договор, който гарантира заетостта му в продължение на шест месеца и предвижда възможност за удължаване на договора до 7 години.
Първата му работа е била ролята на спортен коментатор. През 1938 година Роналд Рейгън се присъединява към Гилдията на киноактьорите. От 1937 до 1976 година е участвал в повече от петдесет филма, като играе предимно ролята на положителни каубои.
По време на Втората световна война Роналд Рейгън служи в специално подразделение на военновъздушните сили, чиято база е в Холивуд, където се подготвят образователни и документални филми. Рейгън е бил признат за негоден за военна служба поради слабо зрение.
През 1947-1952 и 1959 година той е президент на Гилдията на киноактьорите. Като ръководител на профсъюза на актьори участва активно в кампанията по «излагането на фактите на комунистическото проникване в Холивуд», дава показания като свидетел по обвинение в Комисията по разследване на антиамериканска дейност (1947). Постепенно Рейгън започва да се занимава все по-малко с актьорската професия и се ангажира с чисто административна дейност.
През 1954 започва да работи като прес-секретар на фирмата “Дженерал Електрик”. Същевременно представя на “Ен Би Би Си” седмичната програма “Театър Дженерал Електрик”. Работата му е свързана с чести пътувания до предприята на компанията в цялата страна. Налага му се да присъства на заседанията на акционерите и на местни бизнесмени. В стандартната си реч той включвал и политическо обръщение.
Първоначално Роналд Рейгън е бил член на Демократическата партия и подкрепя Франклин Делано Рузвелт и Новия Курс, но през 1962 година преминава към Републиканската партия. Промяната на партийната му принадлежност става в такъв период, когато страната като че ли се движи в обратната посока. Две години по-късно произнася знаменитата си реч, “Време за избор” (A Time for Choosing) в подкрепа на републиканския кандидат за президент на Бари Голдуотър, след което му предлагат да се кандидатира за губернатор на Калифорния.
През есента на 1966 година Роналд Рейгън печели първата си голяма политическа победа – става губернатор на Калифорния. На този пост Рейгън успява да ликвидира хроничния бюджетен дефицит в щата и да създаде система, която улеснява събирането на данъци. Преизбран е за втори мандат (1970-1974).
През 1968 и 1976 Рейгън представя кандидатурата си за президент от Републиканската партия, но изборите печели Ричард Никсън, а след това от Джералд Форд.
През 1980 Рейгън печели първичните партийни избори и става кандидат за президент на Републиканската партия. На следващите избори побеждава кандидата на демократите, действащият президент Джими Картър, и встъпва в длъжност през януари 1981.
Първата половина на президентството на Роналд Рейгън протича под знака на изостряне на съветско-американските отношения. Рейгън нарича Съветския съюз в “империята на злото”. Въоръжените групи на Съединените щати, които се бориха срещу прокомунистическите режими в различни страни, са наречени от пресата “Доктрината Рейгън”. Неговата политиката през първия мандат е съживяването на икономиката, която той поема в състояние на стагнация с висока инфлация.
Икономическата политика на администрацията на президента Роналд Рейгън е наречена “рейгъномика”. Тя се основава на теорията, според която намаляването на данъчните ставки допринася за притока на капитали в икономиката, което от своя страна води до увеличаване на броя на работните места, икономически растеж, а оттам и увеличение на приходите на хазната от данъци. Докато критиците на Рейгън твърдят, че икономическата му политика води до задълбочаване на разликата между бедните и богатите, истината е, че по време на неговото президенство цялото американско население повишава своите приходи.
През 1984 година Рейгън се кандидатира за втори мандат. Изборите през 1984 година са истински триумф – за него гласуват около 60% от американците. Вторият мандат на Рейгън се свързва главно с външната политика. Администрацията му прокарва и значителни промени в местните закони.
Идването на власт на Михаил Горбачов в Съветския съюз променя климата на съветско-американските отношения. Роналд Рейгън прагматично успява да оцени ситуацията и през 1985-1988 година участва в няколко срещи с Горбачов. През 1988 година американският президент посещава Съветския съюз. Вторият мандат на Рейгън е помрачено от един политически скандал заради незаконна продажба на оръжие на Иран („Иран – пари – контри“).
Поддръжката на анти-комунистическите движения в света е основна част от „Доктрината Рейгън”. Следвайки тази доктрина администрацията финансира „борците за свобода” в Афганистан, Никарагуа и в Ангола и увеличава финансирането на диктаторските режими в Латинска Америка и заема твърда позиция срещу комунистическото управление в Камбоджа. Тайното подпомагане на „контрите” е причината за избухването на скандала.
На 11 януари 1989, девет дни преди да предаде властта на Джордж Буш, Рейгън произнася последното си обръщение към американските граждани и се оттегля в своето ранчо, близо до Санта Барбара, Калифорния, и започва да подготвя своята биография. Впоследствие той се пренася луксозна къща в Бел Еър, Лос Анжелис. Често продължава да се изказва срещу 22-та поправка, забраняваща президентите да бъдат избирани за повече от два мандата.
През август 1994 се установява, че 83-годишният Роналд Рейгън страда от болестта на Алцхаймер. Три месеца по-късно информира нацията за здравословното си състояние като сам написва писмо, в което се опитва да използва своя оптимизъм. Бори се с болестта в продължение на около десет години, но тя постепенно разрушава умствените му способности. Той спира да се появява на публични места и живее все по-изолирано. Умира на 93-годишна възраст, на 6 юни 2004 година, в дома си в района Бел Еър в Лос Анджелис. По негово желание е погребан близо до Президентската библиотека и музея в Сими Вали.
Рейгън е бил женен два пъти. Първата му съпруга е холивудската звезда Джейн Уайман (истинското й име е Сара Джейн Фулкс), за която се жени през 1940 година, но бракът не се оказал сполучлив и през 1948 се развеждат. От този брак се раждат Марина (1941-2001) и Кристина (родена и починала през 1947). Семейството осиновява Майкъл (роден през 1945).
През 1952 Рейгън се жени за втори път. Негова съпруга става отново холивудска актриса – Нанси Дейвис. Бракът им е щастлив и дълготраен. Нанси оставя амбициозните си мечти за кариера на актриса и се посвещава на семейството. През 1952 се ражда дъщеря им Патриша, а през 1958 – синът им Роналд Прескот.